Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.

Рано сутринта, когато дрезгавината на близкия ден вдигна косачите, те видяха, че Лазо не беше при тях.

- Вчера направо ме излекува, като си сложи ръката на гърба ми, дали да не пробваме и сега?

И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:

От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Само Лазо не заспа. Закачките размътиха младата му душа и въображението му зарисува картини, една след друга по-мъчителни. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път, който се ??????? вие из полето за към далечни страни.

— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Изправя се старата му майка, усмихва му се с любов и като зажъна, рече:

Игуменът остава глух за болезнените молитви на вярващата. Жената поставя своя дар – “игличка със синя топчица”. Възмутен от неспазения обичай – да не се влиза в църквата преди биенето на камбаните – гони мирянката и изхвърля на земята иглата. В резултат на своето коравосърдечие, камбаната не издава нито звук. Игуменът рухва на земята. Трескаво търси причината за това знамение. Прозира сторения грях и трескаво търси иглата. В мига, в който я забожда обратно, става чудо. Камбанният звън пронизва тягостната тишина без човешка намеса.

Това било страшно оскърбление за младите сърца. И една нощ незнайно кой подпалил бащините ѝ колиби и пламъци осветили цялата планина. Това не уплашило баща ѝ. Той спокойно отговарял на всички:

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.

Боне стана, отчупи комат хляб, посоли го и го поднесе до устата ѝ:

Сивушка отвори очите си, погледна умилително господаря си и пак замижа